На 17 април кабинетът по литература в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ - гр. Златица се превърна в пространство за размисъл и творчество. Под ръководството на г-жа Румяна Серафимова, учениците от VI клас проведоха открит урок на тема „Невидимите нишки на доброто“, вдъхновен от безсмъртния Йовков герой – Серафим.

                   

На събитието присъстваха: г-жа Магдалена Ананиева – ст. експерт по БЕЛ в РУО София област, г-жа Аделина Павлова – гл. учител и представител на ръководството на училището, както и учители по БЕЛ от училището и региона.

Ученичките Иванела Иванова и Златомира Атанасова бяха гидове по време на вълнуващото пътуване на учениците в света на доброто.

Урокът започна с анализ на един необичаен център на вниманието – макет на старото, изкърпено палто на Серафим. Чрез него шестокласниците „разчетоха“ символиката на бедността, която крие огромно духовно богатство.

 

                                                                                            

Разделени в три екипа, учениците работиха с текста и изпълниха различни задачи, с които съставиха своята „Карта на доброто“.

Динамиката на часа бе поддържана чрез поредица от интерактивни предизвикателства:

• „Парадокс на външността“: Учениците дискутираха защо често бъркаме външния вид с вътрешната същност на човека.

• „В палтото на Серафим“: Ролева игра, която постави децата в ситуация да напишат писмо от името на овехтялото палто и така да съпреживеят различни етапи от живота на главния герой.

• Методът „Трите шапки“: Различни гледни точки помогнаха на учениците да анализират мотивите на героите през емоцията, фактите и критиката.

Един от акцентите на събитието бе представянето на авторската настолна игра „Лабиринт – Невидимите нишки на доброто “, създадена по идея на Симона Сеизова и Марая Самарджиева. Играта, която е подходяща за рефлексия, освен знания, даде възможност за общуване между гостите и учениците. Чрез нея те преминаха през въпроси от сюжета на разказа и философски казуси за доброто, показвайки, че пътят към човечността понякога е труден, но винаги води към светлина.

                                                                                     

Финалът на урока бе особено емоционален. Върху макета на палтото учениците залепиха своите „кръпки на доброто“. Всяка от тях носеше послание за извършено добро дело или ключова дума, обобщаваща наученото за Йовковия свят.

С този час шестокласниците доказаха, че макар палтото на Серафим да е вехто, нишките на доброто, които той зашива с делата си, остават здрави и днес.